Mar 1, 2009, 9:02 AM

Песента 

  Poetry
382 0 2
И сега обвила е всичко нощта,
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.

Тиха и нежна в мрака се носи,
за спомени хубави тя ти шепти
и май внимание малко си проси,
и иска от мъката ти да спести.

Но ти ще я чуеш, едва когато съзнаеш,
че не е само пред теб самотата,
че можеш вече с размах да мечтаеш,
че можеш да разпръснеш тъмнината.

Тогава тази мелодия тиха, неясна,
прикривана дълго, потискала своята жар,
ще се развихри от буря по-бясна...
ще остави във тебе от нейния чар!

© Зизи Зизи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Всички знаем,че живота с песен е по-лек.Но до сега много рядко съм срещал стих,възпяващ песента.ТОВА Е ПОХВАЛНО.Темата е развита добре.Но думите искат известна пренаредба.Има такива, които са излишни.Иначе имате чувсво за такт,за ритъм .Преработете го.Може да стане много хубаво!
  • преработи го ...

    би се получило!
Random works
: ??:??