Песента
460
0
2
И сега обвила е всичко нощта,
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.
Тиха и нежна в мрака се носи,
за спомени хубави тя ти шепти
и май внимание малко си проси,
и иска от мъката ти да спести.
Но ти ще я чуеш, едва когато съзнаеш,
че не е само пред теб самотата,
че можеш вече с размах да мечтаеш,
че можеш да разпръснеш тъмнината.
Тогава тази мелодия тиха, неясна,
прикривана дълго, потискала своята жар,
ще се развихри от буря по-бясна...
ще остави във тебе от нейния чар!
и в безмълвие всичко потъва,
но ето, пак се явява песента,
сякаш тъжните мисли да спъва.
Тиха и нежна в мрака се носи,
за спомени хубави тя ти шепти
и май внимание малко си проси,
и иска от мъката ти да спести.
Но ти ще я чуеш, едва когато съзнаеш,
че не е само пред теб самотата,
че можеш вече с размах да мечтаеш,
че можеш да разпръснеш тъмнината.
Тогава тази мелодия тиха, неясна,
прикривана дълго, потискала своята жар,
ще се развихри от буря по-бясна...
ще остави във тебе от нейния чар!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Зизи Зизи Todos los derechos reservados
