Песента на раковината
Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.
Тя криела във себе си следи
на пенести вълни от морска грива.
В ръцете си я взело едно дете
и заиграло се със думи от морето.
Заслушало се как детството зове
през деветте царства в десето.
Оттам преминал мъж и той я взел.
Положил я до гръдта си, да послуша.
Той знаел, че само със сърцето може
да чуе бурите, но не и да ги уталожи.
Забързан я поставил в джоба си,
да я послуша, когато си поиска,
и да я положи отново до сърцето си,
красивата и малка раковинка.
От джоба му изпаднала, но не и за беда.
Намерили я влюбени на плажа.
По нея капналата от девойката сълза
запяла най-влюбената песен на моряка.
След ден отплувал той със нейната любов,
а тя със раковинка във дланта си
отпращала със поглед по вълните - нежен зов
и чакала момчето си на кея...
Потънал корабът. Морякът вест не пратил.
А на брега момичето му още чака, да се върне.
Във дланите си раковина малка стиска
и слуша песента ù... додето унес я обгърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
