Сред стъпките по пясъка блести
черупчеста, но златна раковина.
Тя криела във себе си следи
на пенести вълни от морска грива.
В ръцете си я взело едно дете
и заиграло се със думи от морето.
Заслушало се как детството зове
през деветте царства в десето.
Оттам преминал мъж и той я взел.
Положил я до гръдта си, да послуша.
Той знаел, че само със сърцето може
да чуе бурите, но не и да ги уталожи. ...