И пак е вечер в равнината.
И пъдпъдъците спотайват своя стон.
Щурчетата засвирват нежна песен.
Безшумно приближава скорпион.
Във мрака тихи сенки шепнат.
Промушва се потайно в миг сърна.
Светът се е самозапалил
от залеза на слънчева следа.
Една звезда на хоризонта светва.
Изгрява тя до синята луна.
Щурчетата засвирват тъжна песен,
прегърнати във своята самота.
© Симеон Пенчев Всички права запазени