И пак е вечер в равнината.
И пъдпъдъците спотайват своя стон.
Щурчетата засвирват нежна песен.
Безшумно приближава скорпион.
Във мрака тихи сенки шепнат.
Промушва се потайно в миг сърна.
Светът се е самозапалил
от залеза на слънчева следа.
Една звезда на хоризонта светва.
Изгрява тя до синята луна.
Щурчетата засвирват тъжна песен,
прегърнати във своята самота.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
