2.04.2005 г., 22:03

Песента на славея

2.8K 0 1
Славей пее в моята душа.
Спри, не прекъсвай песента -
песен за обич, за любов.
Недей, за края ти да си готов.
Виж в очите ми зората,
не пускай в тях тъга.
С думи не давай самота
да влезе в мен защото ще умра,
а почувствай в мен звуци нежни.
Виж, славеят над розата стои.
В сърцето ти вихрушки снежни,
не искам в мен да завали!
Убий ме със целувка отровна,
убий ме нежно, без сълзи.
Нека краят в тази нощ греховна
като песен на птица да звучи.
Обречен си да си отидеш с песни,
но не от моята уста изпяти.
Обречен си да си отидеш с ласки,
но не от моите ръце изляти.
Върви си,
не се връщай при мене ти!
Отиди си,
не искам да се давя във сълзи!
Славей пее в моята душа.
Спри, не прекъсвай песента!
От теб не искам ни вопъл, ни зов.
Отричам се от теб любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ася Х Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...