16.02.2014 г., 17:30

Песента на тетивата

2.2K 4 34

 

 

 

      Песента на тетивата

 

 

Подло скрит из гънките на мрака,

аз жертвите си дебнех насаме...

И всеки своя скръбен миг дочака,

пред портите на Господ, да се спре!

 

Единствено другарите ми бяха

лъкът извит и острата стрела!

Ах, как в предсмъртен танц и стон трептяха

в прегръдката на стройна тетива!

 

Но днес бе странен ден... Плачът на дните

във изстрела злокобен аз не чух.

Отпуснах тетивата!... А стрелите

закътах ги под тежкия кожух...

 

И някак стори ми се мелодично

свистенето на онзи звук зловещ...

Огнивото на чувство романтично

душата ми разпали като пещ!

 

Приседнал, съзерцавам красотата...

Натрапчиви са празните слова!

Захвърлих скършена на две стрелата.

От днес е струна мойта тетива!!!...

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© АГОП КАСПАРЯН Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Хари за милите думи, но сушата при мен е по голяма от тази в Сахара...Дано някой ден превали нещичко... Бъди здрав!!!
  • Агоп, ти си голям талант! Не спирай да пишеш! ( Днес говорих с моят приятел Бай Гаро . Попитах го, защо турците са гонили и убивали арменците... Той ми каза: Защото са по - талантливи и предприемчиви...)
    Ти си талант! Пиши...
  • Направо ме остави без дърх - велик поет и философ и стрелец и музикант :X
  • Струната почти винаги е сърдечна в трептенията си, при все физическият облик...за разлика от нанагорнището на сетивата...колкото до опъването на тетивата - коментаторът го влече англо-саксонският тертип...

    Джак
  • Без думи!
    С поклон!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...