Feb 16, 2014, 5:30 PM

Песента на тетивата

2.2K 4 34

 

 

 

      Песента на тетивата

 

 

Подло скрит из гънките на мрака,

аз жертвите си дебнех насаме...

И всеки своя скръбен миг дочака,

пред портите на Господ, да се спре!

 

Единствено другарите ми бяха

лъкът извит и острата стрела!

Ах, как в предсмъртен танц и стон трептяха

в прегръдката на стройна тетива!

 

Но днес бе странен ден... Плачът на дните

във изстрела злокобен аз не чух.

Отпуснах тетивата!... А стрелите

закътах ги под тежкия кожух...

 

И някак стори ми се мелодично

свистенето на онзи звук зловещ...

Огнивото на чувство романтично

душата ми разпали като пещ!

 

Приседнал, съзерцавам красотата...

Натрапчиви са празните слова!

Захвърлих скършена на две стрелата.

От днес е струна мойта тетива!!!...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© АГОП КАСПАРЯН All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Хари за милите думи, но сушата при мен е по голяма от тази в Сахара...Дано някой ден превали нещичко... Бъди здрав!!!
  • Агоп, ти си голям талант! Не спирай да пишеш! ( Днес говорих с моят приятел Бай Гаро . Попитах го, защо турците са гонили и убивали арменците... Той ми каза: Защото са по - талантливи и предприемчиви...)
    Ти си талант! Пиши...
  • Направо ме остави без дърх - велик поет и философ и стрелец и музикант :X
  • Струната почти винаги е сърдечна в трептенията си, при все физическият облик...за разлика от нанагорнището на сетивата...колкото до опъването на тетивата - коментаторът го влече англо-саксонският тертип...

    Джак
  • Без думи!
    С поклон!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...