15.07.2007 г., 20:39

Песента на вятъра

1K 0 1
Песента на вятъра - буря притихнала.
Виещи вълци, потрепват очи...
Звездни сънища, напоени с мечти....
Тишината в стъблата свисти.

Земята преви се в дъжда.
Спящи пътища зъзнат в нощта.
Тръпнещи плахи цветя,
зажаднели за капка роса.

Бягащи сенки - думи приседнали;
погледи впити - небесна дъга;
в тихо очакване морни тела...
Песента на вятъра - вик за жена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Саша Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...