Jul 15, 2007, 8:39 PM

Песента на вятъра

  Poetry
1.1K 0 1
Песента на вятъра - буря притихнала.
Виещи вълци, потрепват очи...
Звездни сънища, напоени с мечти....
Тишината в стъблата свисти.

Земята преви се в дъжда.
Спящи пътища зъзнат в нощта.
Тръпнещи плахи цветя,
зажаднели за капка роса.

Бягащи сенки - думи приседнали;
погледи впити - небесна дъга;
в тихо очакване морни тела...
Песента на вятъра - вик за жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Саша Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...