22.10.2007 г., 17:17 ч.

ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА 

  Поезия
5.0 / 7
706 1 9
ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА
Когато вятърът ме удари в лицето.
Когато хоризонтът се слее със шосето.
Тогава - сме само аз, дяволът и скоростта
и няма място за мъки и тъга.
Тогава единствената, мокра сълза
е само, ако в окото ми влезе муха.
И никой няма щастие да разбере,
докато се не носи -с двеста и петдесе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Алекс учо Всички права запазени

Предложения
  • Тя дълго бе рисувала цветя - в следобеди, в съмнения и зими. (Съмнението е въпрос на тишина и някакв...
  • Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди. Не за би...
  • Ще те обичам днес, и утре, и тогава, когато залезът в очите ми надникне, дори с живота си да се прощ...

Още произведения »