Oct 22, 2007, 5:17 PM

ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА

  Poetry
817 1 9
ПЕСЕНТА ЗА СКОРОСТТА

Когато вятърът ме удари в лицето.
Когато хоризонтът се слее със шосето.

Тогава - сме само аз, дяволът и скоростта
и няма място за мъки и тъга.

Тогава единствената, мокра сълза
е само, ако в окото ми влезе муха.

И никой няма щастие да разбере,
докато се не носи -с двеста и петдесе.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Алекс учо All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...