alex_ucho (Алекс учо)
242 1026
11.12.2007 г., 12:55 ч.

Песента за смъртта 

  Поезия » Хумористична
1067 0 10
Песента за смъртта

Тичах, много тичах,
бързо дрехите събличах,
по маратонки само тичах.
В паника и страх се обличах,
уморен и потен, пак тичах.   

Но винаги чувствах й дъха
на две крачки зад гърба.

С куршуми ме гармя
и с ножове ме ръга,
от мотори ме хвърля
и в коли ме мачка.

Разтреперан, ужасен, отново тичах
и че си близо упорито отричах.

Но, тичайки, остарях и помъдрях
и истината изведнъж разбрах.

Че смъртта сива
 и косата й ръждива
са истинския верен другар,
от боговете единствен дар.

И тогава за нея се венчах
и вече от нея не ме е страх,
и дъхът й ледено студен
е нежна целувка за мен.

Че страшна е кървавата й коса,
само за религиозната овца.

А на мене само ми коси тревата
и понякога ми полива цветята.

© Алекс учо Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??