Песента за смъртта
Песента за смъртта
Тичах, много тичах,
бързо дрехите събличах,
по маратонки само тичах.
В паника и страх се обличах,
уморен и потен, пак тичах.
Но винаги чувствах й дъха
на две крачки зад гърба.
С куршуми ме гармя
и с ножове ме ръга,
от мотори ме хвърля
и в коли ме мачка.
Разтреперан, ужасен, отново тичах
и че си близо упорито отричах.
Но, тичайки, остарях и помъдрях
и истината изведнъж разбрах.
Че смъртта сива
и косата й ръждива
са истинския верен другар,
от боговете единствен дар.
И тогава за нея се венчах
и вече от нея не ме е страх,
и дъхът й ледено студен
е нежна целувка за мен.
Че страшна е кървавата й коса,
само за религиозната овца.
А на мене само ми коси тревата
и понякога ми полива цветята.
Тичах, много тичах,
бързо дрехите събличах,
по маратонки само тичах.
В паника и страх се обличах,
уморен и потен, пак тичах.
Но винаги чувствах й дъха
на две крачки зад гърба.
С куршуми ме гармя
и с ножове ме ръга,
от мотори ме хвърля
и в коли ме мачка.
Разтреперан, ужасен, отново тичах
и че си близо упорито отричах.
Но, тичайки, остарях и помъдрях
и истината изведнъж разбрах.
Че смъртта сива
и косата й ръждива
са истинския верен другар,
от боговете единствен дар.
И тогава за нея се венчах
и вече от нея не ме е страх,
и дъхът й ледено студен
е нежна целувка за мен.
Че страшна е кървавата й коса,
само за религиозната овца.
А на мене само ми коси тревата
и понякога ми полива цветята.
© Алекс учо All rights reserved.
Mоторна философия!-харесва ми