25.10.2007 г., 10:23 ч.

Песента за суетата 

  Поезия » Любовна
632 1 5

Песента за суетата

 

С плахи нежни думи посрещнах любовта.

Изпратих я с празни банални слова.

 

И съкровището, което притежавах,

и което явно не заслужавах,

най-после истински оценявам,

но вече отдавна го нямам.

 

Че гордост, простотия, суета,

прогониха и убиха любовта.

 

В цигарен дим и алкохолни пари,

ужасно самотен, сред спомени стари,

мръсно псувам гадната съдба

и проклинам празната и тъпа суета.

 

А в парка младите - ръка в ръка,

плахи нежни думи и пак се ражда любовта.

 

Но едва ли ще спре край студеното ми огнище,

че сърцето ми е въглен, а душата пепелище.

© Алекс учо Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поискай я силно, Алекс!
    Тя е до теб!
    Поздравче!
  • Аз каквато съм отнесена погледнах през око заглавието и чета "Песен за сутиена" Стиха е наистина много хубав. Браво Сашо.
  • Повярвай, жадувай и стискай здравата
    да не я изпуснеш, пращам ти малко късмет!!!!
    Поздрави!!!
  • Как ме натъжи, Александър!
    Ти наистина си много нежен мъж
    и поет! Останалото ползваш за прикритие
    на тъжната си самотна душа.Усмихни се,
    това е днес , а утре , утре ще изгрее
    слънце и в твоята нежна и поетична душа.
    Пожелавам ти от сърце много обич и късмет!
  • Суетата и гордостта понякога ни изиграват много лоша шега...Тъжно е, разчувства ме! Поздрав!
Предложения
: ??:??