Песента за суетата
Песента за суетата
С плахи нежни думи посрещнах любовта.
Изпратих я с празни банални слова.
И съкровището, което притежавах,
и което явно не заслужавах,
най-после истински оценявам,
но вече отдавна го нямам.
Че гордост, простотия, суета,
прогониха и убиха любовта.
В цигарен дим и алкохолни пари,
ужасно самотен, сред спомени стари,
мръсно псувам гадната съдба
и проклинам празната и тъпа суета.
А в парка младите - ръка в ръка,
плахи нежни думи и пак се ражда любовта.
Но едва ли ще спре край студеното ми огнище,
че сърцето ми е въглен, а душата пепелище.
© Алекс учо All rights reserved.
Стиха е наистина много хубав. Браво Сашо.
