Върви ти, Джони – пешеходецо!
Към светла бъднина върви!
Прощавай, смели бързоходецо,
че няма тротоар красив!
Какво да правим, бедни пешеходецо,
когато нямаме пари
за многото да правим улица,
за малко тротоар – дали?
Преди да има нявга пътища
и стъпвали по гъста кал –
горките хора си представяли
платната черни от асфалт.
Прощавай, горди пешеходецо,
че къщата не си видял.
Днес с крушка, ток се осветяваме.
А свещ се пали за умрял.
Мечтай си, Джони Пешеходецо,
мечтай, но повече ходи.
Днес няма кой да пази коня ти,
кола май нямаш, щом вървиш...
© Георги Мишев Всички права запазени