Песимистично
Песимистично
Живота си по кръчми пропилях.
Осъмвах с чаша вино във ръката.
С приятели във нощите гулях
и с празен поглед срещах светлината
на утрото, на следващия ден.
Намирах тъй утеха в самотата,
която беше винаги със мен.
Проклинах се! Проклинах и съдбата!
Не срещнах обич с толкова жени.
Не срещнах и любов, не срещнах вяра!
Навсякъде прокълнати души!
Дали животът тук това е Адът?
Самотен бях, самотен ще умра!
Сега ли? Утре? Или след години?
Не е ли все едно къде, кога,
щом след тебе ще остане име
на някакъв пропаднал идиот?
Пионка незначителна в играта,
наричана от някои живот!
Това е Адът, тука на земята!
1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
