Песимистично

Живота си по кръчми пропилях.

Осъмвах с чаша вино във ръката.

С приятели във нощите гулях

и с празен поглед срещах светлината

на утрото, на следващия ден.

Намирах тъй утеха в самотата,

която беше винаги със мен.

Проклинах се! Проклинах и съдбата!

Не срещнах обич с толкова жени.

Не срещнах и любов, не срещнах вяра!

Навсякъде прокълнати души!

Дали животът тук това е Адът?

Самотен бях, самотен ще умра!

Сега ли? Утре? Или след години?

Не е ли все едно къде, кога,

щом след тебе ще остане име

на някакъв пропаднал идиот?

Пионка незначителна в играта,

наричана от някои живот!

Това е Адът, тука на земята!

1996г.