30.08.2019 г., 11:07 ч.

Песимистично 

  Поезия » Друга
496 3 6

Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.

 

От злато изтъкан е този стих,
на дим мирише, угар и стърнища,
скъпернически лятото пестих,
но стиска есен в шепата си...Нищо...

 

А зимата се зъби там, отвъд,
и есен я маскира, камуфлажно,
великденчета в моя стих цъфтят,
отива си животът...Нищо важно...

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??