Aug 30, 2019, 11:07 AM

Песимистично 

  Poetry » Other
495 3 6

Димитровчета в сълзите цъфтят,
в усмивката напъпва хризантема.
От стих препънат, пада пак денят,
в изтъркана от употреба тема.

 

От злато изтъкан е този стих,
на дим мирише, угар и стърнища,
скъпернически лятото пестих,
но стиска есен в шепата си...Нищо...

 

А зимата се зъби там, отвъд,
и есен я маскира, камуфлажно,
великденчета в моя стих цъфтят,
отива си животът...Нищо важно...

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??