От ъгъла на покаянието
Вдъхновено от песента
" Ъгълна същност" на Б. Беров
Ти в ъгълната същност на нещата
притиснал си човешкия закон.
Зачеркнал си от таблицата щатна
доброто като смешен стар нагон.
Усмивката по ъглите се крие
на твоето объркано сърце.
Страхува се, че ти ще я убиеш,
засвети ли на хищното лице.
Животът чист, издигнал сам постройка,
мъждука, хвърлен в прашните ъгли.
Изрониха се дните от ръкойката*
и залезният цвят червен боли.
На всеки ъгъл може кръстопътно
пред миг инфарктен да се озовеш,
да чуеш, че смъртта с гласа си плътен
те вика. Подкуп как ще и дадеш,
когато си забравил ти, че вече
и правите ъгли си изкривил?
Покай се със молитва тази вечер,
ако живота още ти е мил.
_____________________________________
* - ръкойка: снопче житни класове, събрани с едно захващане и отрязани със сърп.
23.08.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
