alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
16.04.2008 г., 14:46 ч.

Песничка за хората 

  Поезия » Друга
6389 9 73

Видях една невидима жена
на ъгъла на "Шипка" и умората.
Продаваше гевреци на дъжда,
откакто бяха твърде сити хората.

И явно съм приличала на дъжд,
защото ми протегна несъзнателно
надежда от вода, сусам и ръж
и спъна, без да иска, суетата ми.

Видях я. И за миг от изненада
зениците й станаха гевреци.
Не помнеше от много, много млада
да бяха я поглеждали човеци.
...


За първи път поисках да говоря
(на ъгъла на "Шипка" и живота)
със Тебе, Боже. Простичко. За хората.
Не се сърди на хората, защото

те щяха да са други, ако знаеха,
че, сгушена под старите тополи,
на ъгъла на "Шипка" и безкрая,
една жена продава ореоли.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Невероятна емоция има тук... Благодаря ти за тази докосваща песничка!
  • Докосващо...
  • Много ми хареса. Видях я през Вашите очи.
  • Впечатляваща песничка!
  • Здравейте, Елица,

    Вчера ви написах ЛС, с което ви попитах дали искате това ваше стихотворение да бъде публикувано в Eurochicago.com. Моля, отговорете ми дали искате или не публикация, защото ако не искате, на мястото на вашето ще бъде публикувано друго номинирано за публикация стихотворение.
  • При такава поезия винаги си заслужава да се връщаш...
    !!!
  • Страхотно е!Ще се абонирам за теб,Елица!
  • Виждаш повече от повечето хора.
  • Прекрасно стихотворение!
  • Това е стих излязъл от душата, Елица!!!
    От най-дълбокото...
    Трогна ме!
  • !!!
  • гениално. разбира се.
  • страхотно пишеш!!! това не е комплимент
  • Е, и аз да склоня глава Ели. Погали ме, моля ти се.
    Щом оня ден това стори и Патриарх Данаил, защо и ти да не ме
    погалиш. Не се срамувам. И ти недей,
    Елица Вундерланд.
  • Уф Елице, уф Мавродинова...
    Нечовешко е!!!
    За кой ли път вече се въщам тук...
    Днес, просто имах нужда от храна за душата си...
    Да знаеш, тук я намерих и още на няколко... малко места...
    Все при хора и поезия, която ми е на сърце!
    Ей, затуй те обичам!
  • Думи нямам!
    Скланям глава и ти благодаря!
  • Радвам се, че не пропуснах!
    Често ще се връщам тук!
    Ти си...нямам думи!
  • !!!!!!!!!!
    Чудо си ти!
  • Прочетох този стих и замълчах.
    Надникнах кой какво ти е написал.
    Заглавието след това видях
    и нещо боцна ме по мислите...

    Не мога да го кажа с думи прости
    и... просто поседях и се порадвах,
    че бях при теб за мъничко на гости
    и си "откраднах"... колкото ми трябва.

    Поздрави, Ели!
    ПП: Така и не успях да напиша смислен коментар, а исках...
    Избягаха ми думите, но поне мога да ти се усмихна
  • Отново те прочетох, Ели и усетих колко е голямо сърцето ти!
    Прегръщам те!
  • Целувам те по челото -за този стих....

    Врабчетата да бдят над теб,Елице!!!!
  • ... малката кибритопродавачка, Кид...
  • Уникален стих!!!!!!!!
  • Светлина..!!! Поздравления за прекрасния стих!!!
  • Невероятно!
  • "Зениците Ми станаха гевреци!".........
  • Това е то, поезията ти прониква като дъжда, като стрела... Диша, диша и е прекрасно, и е красиво, и е човешко...
  • Пак аз...
    !!!
  • Ех, Ели, боли! Много боли!
  • Прекрасно е,Ели...но,аз бих коментирал така-всъщност,х-ах, всички сме просяци- и "продавачи" и "купувачи" в един по-друг смисъл..извън политиката,и ..."мечовете",разбира се,х-ах... Поздрав!
  • Няма коментар достоен за този стих.Поздрави!!!
  • Отново благодаря на всички.
    Между другото, има такава жена. Веднъж минах оттам. Тя ми предложи геврек, аз казах "Не, благодаря Ви". И тя ми благодари, че съм я погледнала и съм й проговорила (!!!?). Каза, че хората я подминавали, сякаш проси... За мене беше по-фрапиращо дори от гледката на бездомник.
  • Ти появи се най-накрая, преродена,
    за да стресираш с перото сетивата ни.
    И искам като тебе повече жени да има,
    на ъгъла... като онази, милата,
    продаваща гевреци-ореоли за душите ни!

    Ех, Алиске...!!!
  • Ако трябва да коронясам някого в този сайт- то това ще си ти. Дори измислих как да се казва титлата ти. Мис Камбана! Като стиховете ти- събуждат и дълго кънтят...
  • Великолепната Алиса - от приказките!!! А този стих така здраво хваща за гърлото... Уникален е!!! Но ти самата си уникална!!!
  • Бих искала да мога да коментирам една такава творба!
    !!!
  • Божествена си!!! Онемях, настръхнах, полудях от щастие, че те прочетох. По-хубаво от стихотворението си само ти!!!
  • Ех... Припомни ми една командировка, когато и аз я видях тая старица с гевреците (дори да не е била същата, видях я точно по същия начин).
    Надали щях да мога да го излея така въздействащо на белия лист обаче. Аплодисменти!
  • Прегръщам те за вълнението, което предизвика в мен!За прекрасния и дълбоко човечен стих!Виждаш ли ореола,който грее над стиха ти?Вероятно си го купила там ,от "Шипка"?
  • Таня, права си, че са различни. Просто бях в много черен и дълъг зимен сън. Най-дългият в живота ми. И сега се събуждам.
    Благодаря, че присъствате.
    П.П.
    Смешко, братле, някъде може. Другаде - не.
  • "...те щяха да са други, ако знаеха,..."

    Аплодисменти!Великолепна емоция!Разтърсва!
  • Разтърсващ стих!Не можеш да останеш безразличен пред човешката драма.
    А ти си я описала невероятно...
  • Можело,а?!Готино!
  • Винаги съм те чела...
    Последните ти два стиха са много различни от това, което си писала - според мен!!!
    А този е наистина е НЕВЕРОЯТЕН!!!!
    Малко стихове съм си копирала от сайта, но този определено ще е сред тях!!!!
  • Аплодирам!
  • Прекрасно е! Много, много хубаво!
  • неотразима си, уондърленд!
  • Истинска поезия...Поздрави!
  • Мога да го чета 100 пъти!!!

    Браво!
  • Стих...Божия мълния в Поезията...
    и...поетична Молитва...към Бог...
    Браво, Елица!!!
  • Голяма поезия!
    Стига небето!
  • !!!
    невероятен стих!Каквото и да кажа ще е малко,за това ще помълча докато се наслаждавам на стиха ти!
  • Оставам без думи!Това е невероятно-много ми хареса!
  • Ели...
    Каквото и да напиша тук, ще е излишно...
  • Това не е просто стих.Бих го нарекъл-"тежката артилерия" в поезията.
    Невероятно въздействащо.Уникално!
  • Дали знаеш как сгряваш, мила Ели!!!
    Поздрави за всеки ред от перото ти!!!
  • Страхотна идея и невероятно добре написано!Грабна ме веднага!
  • Поздрави от цялото ми мъничко сърце! Успех!
  • Рени сякаш ми е прочела мислите...
    Аз също смятах стиха ти " При просяците идва само вятърът" за недостижим, по твоему...
    Обаче сега... просто ще замълча...
    С цялата ми любов за теб!
  • Браво, Ели!
    Не е било случайно, че ги е предложила на теб!
    Човек, търси човека!
  • Алиса... жестока си. Обичам те! Браво! Много ми хареса!
  • Това не е стихотворение!
    Това е катехизис по човешкост!
    Това не е поезия!
    Това е квинтесенция на гениалност!
  • Ама, стига дееее!!! Наркотик си!!!

  • Ели, не знам каква е рецептата на твоята поезия, но знам със сигурност, че е калориите идват в повече на пълнозърнестата ми душа...
  • Ели браво наистина прекрасно е , еххх наистина как ме замисли .
    Поздрав
  • Искаше ми се и аз да се отдам на писане сега, но след твоят стих едва ли ще мога да се настроя.
    Аплодисменти за великолепния стих, Ели!!!
  • Браво, Ели!
  • Ели, Ели... как се коментира това??? Само препрочитам...и мълча...с възхищение!
  • Той пак те е докоснал, личи си!
  • Не знам дали е нормално и дали не е от емоционалното ми състояние,
    но ми се доплака от този стих!
    Нечовешки добре си го написала!
  • Красиво е...
    Стихотворението ти по нежен начин казва много важни неща.
    Силно е...
  • Сигурна съм,че Той вече я е чул...

    Благодаря,че сподели с нас
    къде се продават ореоли!
    Отдавна те подозирах,че знаеш...
    Има ли опашка?


Предложения
: ??:??