Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри...
Светулките във моите очи.
Докосването на любими пръсти...
Най-истинското чувство беше ти!
Кога, защо... и трябваше ли всъщност
да си отидеш тъжна, неразбрана...
Пустее днес самотната ми къща.
Не искам да повярвам, че те няма! ...