Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри...
Светулките във моите очи.
Докосването на любими пръсти...
Най-истинското чувство беше ти!
Кога, защо... и трябваше ли всъщност
да си отидеш тъжна, неразбрана...
Пустее днес самотната ми къща.
Не искам да повярвам, че те няма! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up