"Песничка” за лека нощ
Ти бе звукът на моята китара,
и всеки дъх на тебе посветих.
Бе всеки следващ лист от календара,
и многоточието в моя стих...
Ти бе цветът в картините ми пъстри...
Светулките във моите очи.
Докосването на любими пръсти...
Най-истинското чувство беше ти!
Кога, защо... и трябваше ли всъщност
да си отидеш тъжна, неразбрана...
Пустее днес самотната ми къща.
Не искам да повярвам, че те няма!
Но няма те! И трябва да отворя
очите свои за реалността.
Да кажа "C'est la vie!", да се преборя
все някак да прескоча пропастта.
Кой казва, че сърцето има сила
да превъзмогне всяка празнота?
Опитах. Не успях. И съм се скрила
зад някаква усмивка пред света.
...Ти бе онази смислена причина
да срещам с вяра всеки изгрев нов...
Заспивам...
Събуди ме щом те има
отново във живота ми, Любов!
© Павлина Соколова All rights reserved.
От цяла вечност не съм минавала насам...