13.10.2013 г., 10:58

Песничка за малките неща

795 0 18


Песничка за малките неща


Неделя! Есенна.
Свободен ден

от дните полудели.
Домашни чехли.

Капчица уют.
Намиране и сбъдване
на пренебрегваните къщни цели.

Кола за миене.

Подсвиркване с уста.
И разцъфтяващо петно

от водна струя
по дългия ръкав

на стария екип,
ей тъй, дошло от никъде, за проклетия.

Усмивка.

Ласкава и от любим човек,
докато следобедът

подрямва на дивана.
Вечеря вкусна. Топлина.
И приказка за двама

под юргана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ех, прииска ми се да е неделя!
  • Крикор, приказката беше от Андерсен, няма да ти кажа точно коя за да не разваля удоволствието ти. Радвам се на предположението ти, но не винаги "лесното" е вярно Сърдечни поздрави, Приятелю!
    Роси, Благодаря ти!
  • Харесах!
  • Ето това ми харесва, защото го разбирам. Телеграфен стил, разбираем и за най-тъпите. И има една игрива нотка, която на мен много ми допада. Четейки този стих настроението ми е усмихнато, приятно усещане на лекота и хубави неделни мигове. Естествено, кулминацията е "под юргана", дано и там нещата да са били весели. Лина много, много ми хареса. Как хуваво, леко, приятно си го написала, браво. Ето такива стихове и аз ги разбирам и ми става приятно.
  • Ето как с малко думи можеш да опишеш цял един ден

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...