Песничка за нощните щурци
Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение,
в затънтена и глуха улица,
във вечно, мрачно заточение.
Но тъй са скромни чудните певци
и простичко очарователни,
естествени и обаятелни…
Вместо цигулките да заглуши,
замислено затанцува нощта…
Цялата уличка се оживи,
магична и влюбена, грейна тя,
че свиреше под тръпнещи звезди.
Луната валсово се завъртя…
Музицираха истински творци!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
