Песничка за нощните щурци
Опитва се градът да заглуши
цигулките на нощните щурци -
с боботещия си, ехиден смях
изкуството им да засипе с прах,
да го изпрати във забвение,
в затънтена и глуха улица,
във вечно, мрачно заточение.
Но тъй са скромни чудните певци
и простичко очарователни,
естествени и обаятелни…
Вместо цигулките да заглуши,
замислено затанцува нощта…
Цялата уличка се оживи,
магична и влюбена, грейна тя,
че свиреше под тръпнещи звезди.
Луната валсово се завъртя…
Музицираха истински творци!
© Росица Танчева All rights reserved.
