Песничка за обществен враг №1
на жена ми Нури
По право на света принадлежа,
но той от вчера вече не е моят.
Загърбил най-красивата лъжа,
пришивам тънка сянка зад завоя.
Затуй не ме търси. Не ме мисли.
Не бях аз цвете, нито ти - иглика.
И слушам зад презрелите мъгли
как Темза с наедрял корем ме вика.
Не искам нищо, нищо не дължа.
Живота си почти побрах във куфар:
две твои снимки, гребенче и шал.
Останалото – и игла не струва.
Заспивам трудно. Или спя на крак.
Нощта е дълга, а кафето – късо.
А в мене се таи обществен враг,
готов и тишината да разкъса...
с „Обичам те” над белия балкон,
където лястовици дом си свиха.
И колко прелестно ще е, ако
над бездната не пиша тези стихове...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
