1.06.2023 г., 21:09

Песничка за простия смисъл

576 3 5

ПЕСНИЧКА ЗА ПРОСТИЯ СМИСЪЛ

 

... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии

да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,

не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,

да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер,

да дишам с обич всеки идещ миг със простичката радост на осъден,

 

от паметния свой родилен вик мечтах до днеска по-добри да бъдем,

да се събуждам – тих като дете! – към мама ококорило очички,

така заслизах вече към стоте – със обичта на Господа към всички,

в бездънен мрак, из утринни роси да бъде! – както Бог ни го е писал –

тя! – само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл.

 

1 юний 2023 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът... "само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл."
    Обичам всички, дори враговете си, те ме правят по-силна и ме карат ме да хвърча със двеста... в това намирам смисъл и нямам врагове, защото съм ги отвяла някъде по пътя си.
    Простичкият смисъл на живота -
    "да пазя – чиста! – своята душа".
    Чета те, макар, че рядко коментирам😀
  • Валерка, къде се изгуби? Липсваше ни!
  • Не визирам никого конкретно, Валюше, ти си пиши.
  • Този "някой" се дразни откакто съм сайта, Валюшке. На мен не ми пука. Не съм луканка, че да ме харесват всички.
  • да се събуждам – тих като дете! – към мама ококорило очички,
    така заслизах вече към стоте – със обичта на Господа към всички,
    в бездънен мрак, из утринни роси да бъде! – както Бог ни го е писал –
    тя! – само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл.

    Неподражаем!
    Нищо че някой ще се подразни.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...