1.06.2023 г., 21:09

Песничка за простия смисъл

577 3 5

ПЕСНИЧКА ЗА ПРОСТИЯ СМИСЪЛ

 

... дали защото вече се простих със смешните амбиции и илюзии

да събера живота си във стих, той – късичка връвчица, се изхлузи,

не ми остана време да греша в най-главното – да съм добро човече,

да пазя – чиста! – своята душа, без лоша мисъл да заспивам вечер,

да дишам с обич всеки идещ миг със простичката радост на осъден,

 

от паметния свой родилен вик мечтах до днеска по-добри да бъдем,

да се събуждам – тих като дете! – към мама ококорило очички,

така заслизах вече към стоте – със обичта на Господа към всички,

в бездънен мрак, из утринни роси да бъде! – както Бог ни го е писал –

тя! – само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл.

 

1 юний 2023 г.

гр. Варна, 7, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът... "само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл."
    Обичам всички, дори враговете си, те ме правят по-силна и ме карат ме да хвърча със двеста... в това намирам смисъл и нямам врагове, защото съм ги отвяла някъде по пътя си.
    Простичкият смисъл на живота -
    "да пазя – чиста! – своята душа".
    Чета те, макар, че рядко коментирам😀
  • Валерка, къде се изгуби? Липсваше ни!
  • Не визирам никого конкретно, Валюше, ти си пиши.
  • Този "някой" се дразни откакто съм сайта, Валюшке. На мен не ми пука. Не съм луканка, че да ме харесват всички.
  • да се събуждам – тих като дете! – към мама ококорило очички,
    така заслизах вече към стоте – със обичта на Господа към всички,
    в бездънен мрак, из утринни роси да бъде! – както Бог ни го е писал –
    тя! – само Любовта ще ни спаси, без нея просто ние губим смисъл.

    Неподражаем!
    Нищо че някой ще се подразни.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...