Пет увехнали цветя
Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Бяла стая - полупразна,
с паяжина на отсрещната стена.
През пердето се процежда
тънка струя светлина.
Тя пробягва по стената
и за миг замира нейната следа.
Бяла стая - полупразна,
но със ваза в ъгъла на масата,
а във вазата бледнеят
пет увехнали цветя.
Може би, са спомен
от човек далечен, скъп.
Но преминал им е вече
пролетния дъх.
И сега стоят безлично
ден след ден във вазата,
като спомена безличен
за красивите цветя.
Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Със копнеж следят лъчите
пет увехнали цветя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Димитрова Всички права запазени
/ Повечето ми стихове са стари, но с тях споделям частица от себе си. Изненадахте ме приятно... благодаря на всички отново!
