Пет увехнали цветя
Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Бяла стая - полупразна,
с паяжина на отсрещната стена.
През пердето се процежда
тънка струя светлина.
Тя пробягва по стената
и за миг замира нейната следа.
Бяла стая - полупразна,
но със ваза в ъгъла на масата,
а във вазата бледнеят
пет увехнали цветя.
Може би, са спомен
от човек далечен, скъп.
Но преминал им е вече
пролетния дъх.
И сега стоят безлично
ден след ден във вазата,
като спомена безличен
за красивите цветя.
Пет часа е. Рано сутрин.
Тишина.
Със копнеж следят лъчите
пет увехнали цветя.
© Светла Димитрова All rights reserved.
/ Повечето ми стихове са стари, но с тях споделям частица от себе си. Изненадахте ме приятно... благодаря на всички отново!
