viking-kiss (Светла Димитрова)
265 800
Jul 1, 2012, 8:24 PM

Пет увехнали цветя 

  Poetry
669 0 5

Пет часа е. Рано сутрин.

Тишина.

Бяла стая - полупразна,

с паяжина на отсрещната стена.

През пердето се процежда

тънка струя светлина.

Тя пробягва по стената

и за миг замира нейната следа.

Бяла стая  - полупразна,

но със ваза в ъгъла на масата,

а във вазата бледнеят

пет увехнали цветя.

Може би, са спомен

от човек далечен, скъп.

Но преминал им е вече

пролетния дъх.

И сега стоят безлично

ден след ден във вазата,

като спомена безличен

за красивите цветя.

Пет часа е. Рано сутрин.

Тишина.

Със копнеж следят лъчите

пет увехнали цветя.

 

© Светла Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??