niko_niko (Нико Ников)
198 331
26.05.2008 г., 12:06 ч.

Пет звезди 

  Поезия » Философска
725 0 14

Пет звезди


 

 

В хотела влязох, пълен със усмивки

и лоби барът беше светъл, чист,

това бе моята душа - почивка

във нов курорт - петзвезден и фалшив.


 

Отидох да вечерям в ресторанта,

да си почина от безумните кавги,

поръчах си от всичко, ядох малко -

но само с хляб не се живее, нали?


 

В джакузито посрещна ме компания -

платено е за лукс, нали така?

Опитах да забравя за страданието

в прегръдките на белите крака...


 

До вчера търсех пътища към Бога,

копаех, ровех, тичах и летях -

раздадох всичко, див до изнемога,

проклинах тъмното и истински живях.


 

Но вече във хотела настаних се -

тук светло е, тревожно, но блести.

Забравил съм за всичко, вече нов съм -

пропит със удоволствия, игри...


 

Играя си с живота, със съдбата -

уверен съм и вече нямам свян.

За мен отворена е веч' вратата

към щастието - този вечен блян.


 

Затворих си очите за греха си,

не искам да се питам как, кога...

Живея във хотела от съня ви

и моля се за простите неща.


 

В голямото казино бях усмихнат,

обграждаха ме хора - цял рояк.

Печелех до последно, не утихнах,

нуждаех се от врява, няма как...


 

В хотела всички гости сме, при все че

не можем да го видим всеки ден.

Понякога от него сме далече,

понякога сме в неговия плен.


 

Мечтаем като малки за хотела,

пораснем ли - в борбата сме за там.

Веднъж обаче влезли, ще намерим

въпроса що за хора сме - аз знам.


© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??