Пет звезди
Пет звезди
В хотела влязох, пълен със усмивки
и лоби барът беше светъл, чист,
това бе моята душа - почивка
във нов курорт - петзвезден и фалшив.
Отидох да вечерям в ресторанта,
да си почина от безумните кавги,
поръчах си от всичко, ядох малко -
но само с хляб не се живее, нали?
В джакузито посрещна ме компания -
платено е за лукс, нали така?
Опитах да забравя за страданието
в прегръдките на белите крака...
До вчера търсех пътища към Бога,
копаех, ровех, тичах и летях -
раздадох всичко, див до изнемога,
проклинах тъмното и истински живях.
Но вече във хотела настаних се -
тук светло е, тревожно, но блести.
Забравил съм за всичко, вече нов съм -
пропит със удоволствия, игри...
Играя си с живота, със съдбата -
уверен съм и вече нямам свян.
За мен отворена е веч' вратата
към щастието - този вечен блян.
Затворих си очите за греха си,
не искам да се питам как, кога...
Живея във хотела от съня ви
и моля се за простите неща.
В голямото казино бях усмихнат,
обграждаха ме хора - цял рояк.
Печелех до последно, не утихнах,
нуждаех се от врява, няма как...
В хотела всички гости сме, при все че
не можем да го видим всеки ден.
Понякога от него сме далече,
понякога сме в неговия плен.
Мечтаем като малки за хотела,
пораснем ли - в борбата сме за там.
Веднъж обаче влезли, ще намерим
въпроса що за хора сме - аз знам.© Нико Ников All rights reserved.
