14.05.2018 г., 16:00 ч.

Петдесет и шест 

  Поезия » Друга
532 3 7

Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство,
младост буйна, пълна със мечти,
цветна есен слънчева, но често
облачно потънали в сълзи.
Имаше години на блаженство
с окрилени, пеещи лъчи
и такива снежни, но целебно
раните съшивали с конци.
Имаше със спадове, с възходи,
донкихотовски, с илюзии дори,
мелниците дирещи свободни,
следвани от санчовци добри.
Но оттук нататък им желая,
мъдро да приемат старостта,
да събират смело урожая,
оставила най-бялата следа.

© Таня Мезева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??