Петдесет и шест
Много ли са, малко ли... не зная.
Но са мои. Нося си ги с чест.
И сама пред тях ще си призная,
обичам всички. Те за мен са тест.
Подариха ми щастливо детство,
младост буйна, пълна със мечти,
цветна есен слънчева, но често
облачно потънали в сълзи.
Имаше години на блаженство
с окрилени, пеещи лъчи
и такива снежни, но целебно
раните съшивали с конци.
Имаше със спадове, с възходи,
донкихотовски, с илюзии дори,
мелниците дирещи свободни,
следвани от санчовци добри.
Но оттук нататък им желая,
мъдро да приемат старостта,
да събират смело урожая,
оставила най-бялата следа.
© Таня Мезева All rights reserved.
