WhiteHart (Йордан Илиев)
85 433
6.06.2010 г., 21:30 ч.

Петелът и слънцето 

  Поезия » Хумористична
1941 0 7

Във малка ферма сред полето
живееше петел наперен
и сутрин, гледайки небето,
безкрайно беше той уверен:

"Аз всяка сутрин кукуригам,
дорде навън е още тъмно,
в небето слънцето издигам,
без мен не може да се съмне

Е, да, налага се да ставам рано,
но вечер пък с кокошките заспивам,
и сутрин, щом око отворя само,
да будя слънцето отивам"

Дочу го рунтавото куче,
лежащо пред съседния обор,
Теорията петльова научи
и мигом се завърза спор.

Петелът силно се засегна
и каза си "Каква обида!
Във друга ферма ще забегна,
на друго място ще отида."

Тук явно ми се подиграват,
щом даже Шаро ми се смее,
така че, мисля, заслужават
утре слънцето да не изгрее."

Засили се, прескочи плета,
но, падайки, вратà си счупи.
Съдба! Такъв му бил късмета,
на всеки може да се случи...

© Йордан Илиев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубава басня с трагикомичен край!Поуката е общодостъпна и ненатрапчиво поднесена.Много "петльовци" се счинат за незаменими. Но незаменими няма. Затова пък винаги има такива, които трябва да бъдат заменени.
  • Хареса ми алегорията
  • Поздрав! Много свежо! Интересно поднесено послание!
  • Поздрав...!
  • ... доза хумор, примесена с тъжност не ми е излишна...
    ... и то не изгря, но само за петльо... но сам си е виновен, че от гордост или от глупост зад плета се преметна...?!
  • Това стихче съм го писал преди 3 години, и днес случайно го открих в една папка в компютъра ми
  • Страхотно е! Много харесвам такива стихотворения!
Предложения
: ??:??