12.04.2018 г., 10:08

Петиция

994 6 21

                 Пет прасета се събрали

                 пред съдебните портали.

                 И разпънали плакати:

                 "Не на Кóледи богати!"

 

                Силно викали, грухтели,

                страшно устремени, смели.

                Водели си адвокати –

                десет видри мустакати.

 

                Съдията щом видели

                сякаш всички полудели.

                Той пък бързо и без страсти

                ги предал на други власти.

 

                Тъй закона не разбрали

                във затвор се озовали.

                Строй държавен, който клати

                има много да си пáти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря,Елка,Ирина!
  • Горките прасета!А като се замислим,......тая басня рисува нас,хората с точната истина-това,че не си разбрал нещо,не те оправдава....понасяш си последствията,само,дето не ни ядат като прасетата!Браво,Хари!
  • Весело! Много ми харесва!
  • Благодаря,Меги,Доче,Албена,Силве,Влади,Латинка и Ивон!
  • Усмихна ме!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...