15.02.2011 г., 13:47

Петият сезон

1K 0 12

ПЕТИЯТ СЕЗОН

 

През моя открехнат прозорец

звездите отново надничат.

И Луна се усмихва отгоре

на мислите - в мен дето тичат.

Тихо муза развива воал,

грейва в приказни багри нощта.

Любовта ми подава бокал

и нашепва омайни слова.

Затрептява Душа-камертон,

хукват думи – кълбенца разплетени.

Нощта – моят пети, вълшебен сезон,

сбрала в себе си другите четири.

Тя е моята есен, изпъстрена

с най-жълтите тъжни слова.

Моя зима, тъй често навъсена,

моя Пролет, топяща тъга.

Тя е лято, донесло Любов,

Любов единствена, непоискана...

За този, пети сезон, съм готов

да започна война най-убийствена.

Нощта – моят пети, вълшебен сезон,

сбрала в себе си другите четири.

Тайнствена дама с палто от визон,

изчезваща винаги там подир сенките...

 

Кирил ПАЛАЧОРОВ, 11.04.2010, Бургас               03.12ч

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Отново приказен стих! Поздрав с мой!
    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=224301
  • Хубаво е, Кире! Поздрави!
  • <a href="http://smiles.33b.ru/smile.114351.html" target="_blank"><img src="http://s13.rimg.info/02b4305c61f63240b31c9cfb9f715bf5.gif" border="0" /></a>
  • Да се срещнем в нощта - нашия пети сезон,
    догодина по същото време,
    при звездите те чакам - в розов балон,
    ти при мене ела, без хич да ти дреме!

    Майтапа настрана, много е добро! Браво, Кире!

  • Благодаря за топлите думи Силвина!
    И на Теб - Руми,
    с уважение и към Ласка
    и с пиперлив и усмихнат жест към Пепър Формаджи!
    Рози - за Розита
    и усмивка и целувка от мен - за всички

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...