Петият сезон
ПЕТИЯТ СЕЗОН
През моя открехнат прозорец
звездите отново надничат.
И Луна се усмихва отгоре
на мислите - в мен дето тичат.
Тихо муза развива воал,
грейва в приказни багри нощта.
Любовта ми подава бокал
и нашепва омайни слова.
Затрептява Душа-камертон,
хукват думи – кълбенца разплетени.
Нощта – моят пети, вълшебен сезон,
сбрала в себе си другите четири.
Тя е моята есен, изпъстрена
с най-жълтите тъжни слова.
Моя зима, тъй често навъсена,
моя Пролет, топяща тъга.
Тя е лято, донесло Любов,
Любов единствена, непоискана...
За този, пети сезон, съм готов
да започна война най-убийствена.
Нощта – моят пети, вълшебен сезон,
сбрала в себе си другите четири.
Тайнствена дама с палто от визон,
изчезваща винаги там подир сенките...
Кирил ПАЛАЧОРОВ, 11.04.2010, Бургас 03.12ч
© Кирил Ганчев All rights reserved.
