28.12.2007 г., 22:03

Петлювците кукуригат

741 0 7
Петлювците кукуригат.
Гласовете им достигат
чак до царската квартира.
Царят праща за везира:

- Хей, съветнико, ела!
Мисълта ти е стрела -
тя завесите пробива,
тайни всякакви разкрива.
Чел си всяка мъдра книга.
Много мислиш, малко спиш!
Можеш ли да обясниш
що петелът кукурига?

Вероятно не съзнава,
че когато вик надава
той мястото си издава
на чакали, на лисици
и на хищни нощни птици?

- Писано е в древна книга,
че петелът кукурига:
умните да се събудят,
да се готвят да се трудят.

И да ни напомни, че
нашият живот тече!
Щом напуснем този свят,
няма връщане назад!
И че трябва, без да бавим,
тук добри дела да правим!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички ви, които сте харесали този стих!
    Значи сте харесали и последните два реда: "И че трябва без да бавим/ тук добри дела да правим!" И значи че добротата е, което ни обединява!
  • Хареса ми. Да го чуе всеки по земята.
    Дали да не се наредя и аз към децата?


    Поздрав и усмивка.
  • АПЛОДИСМЕНТИ, АНГАР!!!
  • И че трябва, без да бавим,
    тук добри дела да правим!
    Да!
    Нека повече го прочетем този стих!
  • умните да се събудят,
    да се готвят да се трудят.

    И да ни напомни, че
    нашият живот тече!
    Хареса ми!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...