5.09.2012 г., 10:20

Петнадесетгодишните

1K 0 3

Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.

Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.

Да заплатим с метал или хартийки стари

за тяхната последна песен.

 

Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието

на съкрушените амбиции немилостиво.

И все пак, щом са живи, имат шанса те

да пуснат корен, да поправят нещо гнило.

 

Но в кофата с водата до сергията не слагат бурени,

които имат свойството да се окореняват.

Красивите цветя от път обрулени,

изрязани до край в прахта ще се строяват.

 

Известно е, че някои изделия от стъкло са създавани с много любов и внимание дълги часове, а е нужен само един удар, за да изчезнат. Също така е известно, че с един чук могат да се разбият стъклата в цял един град и на чука пак да му няма нищо!

   Написано по повод на започващата учебна 2012 година.

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дух на лютеницата Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не само ти мислиш така... Много неща трябва да се променят - това е ясно на всеки в системата.
  • И на мен,но се надявам ,тази писаница да е само израз на личното ми състояние на обърканост,примесена с негативизъм !Мисля, че образованието трябва да се постави на държавно ниво като национален суперприоритет
  • Звучи ми ужасно безнадеждно...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...