Sep 5, 2012, 10:20 AM

Петнадесетгодишните

  Poetry
1K 0 3

Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.

Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.

Да заплатим с метал или хартийки стари

за тяхната последна песен.

 

Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието

на съкрушените амбиции немилостиво.

И все пак, щом са живи, имат шанса те

да пуснат корен, да поправят нещо гнило.

 

Но в кофата с водата до сергията не слагат бурени,

които имат свойството да се окореняват.

Красивите цветя от път обрулени,

изрязани до край в прахта ще се строяват.

 

Известно е, че някои изделия от стъкло са създавани с много любов и внимание дълги часове, а е нужен само един удар, за да изчезнат. Също така е известно, че с един чук могат да се разбият стъклата в цял един град и на чука пак да му няма нищо!

   Написано по повод на започващата учебна 2012 година.

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

  • Не само ти мислиш така... Много неща трябва да се променят - това е ясно на всеки в системата.
  • И на мен,но се надявам ,тази писаница да е само израз на личното ми състояние на обърканост,примесена с негативизъм !Мисля, че образованието трябва да се постави на държавно ниво като национален суперприоритет
  • Звучи ми ужасно безнадеждно...

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...