враната (Маргарита Василева)
156 5525
31.05.2008 г., 0:54 ч.

Петровден 

  Поезия
852 0 8

"На този камък ще изградя

църква и портите адови

няма да и надделеят"

(ев.от Матея 16:18)

 

Рибарю на човешки души,

сигурно знаеш колко е трудно.

Камъни всякaкви, а пътят е дълъг...

С плащ от тъга са загърнати дните ни.

Нощите, звездните,

виждаме само, ако има луна.

Светлината забулена,

но все пак я помним.

Кога е била...?

Може би вятърът

е заметнал на плаща студа за миг.

Но завинаги спомен.

Помним, там живее роса

и в лъчите на слънцето

ябълки зреят - червени.

Жълти, жълти глухарчета на зелена трева,

разменни жълтици за хубост.

Ако можем за миг да зърнем това,

ние сме просто спасени.

Оня плащ от тъга лесно ще съблечем.

И ще видим,

че сме стояли точно до камъка...

© Маргарита Василева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??