Петя

За Дубарова Петя ще поговоря
Тук в стил скромно поетичен.
Стиховете на момичето това,
Поетесата прекрасна – песни
Са сега – „Пролет“, „Доброта“,
„Любовта като сълза“ и други.
С поетика и романтизъм, с
Чувства нежни, с дъх на пролет
И любов наситени те са.

Петя вечна е чрез стиховете
Свои, вечно актуални.
На Петя съдбата даде
Със смъртта ѝ ранна
Вечност и небе веднага.

Лъстя се аз, Лесничея с
Име друго и червено, румено
Тогава, че ако тук, в България
Съм бил, нямаше да си
Отиде Петя така рано.
Петя е пророчица, по-точно
Жрица и магьосница.

А защо отиде си все пак Петя?
По причини две, аз мисля.
Социализмът започна тогава
Да греши и без правилна преценка
Оряза той на птиченцето Петя,
Нейните крила, взе ѝ грубо
Духът, надеждата, мечтата.
Но и заплати си той със
Краха свой. Причина втора,
Е на Петя любовта към юношата
Скандинавски, що привлечен
От магнита на своята реалност
Забрави това момиче нежно
От България. А Петя е дух силен,
Душа мощна – нова, млада, силна.
Тя сама, и доброволно си отиде.

Но идейно си отиде, с дух
И чистота, не понесе тя идеята
За „просто секс“ – вярваше във
Любовта, в чистота, във небето.
В Русия, във Москва, (където
Тогава и Лесничея беше),
там - литература, поетично слово
да учи тя се устремила беше.
Враговете повредиха нейните крила.
(Както цял живот и Лесничея
Отразява-вижда напъни подобни.)

И Русия си имаше някога героини
Момичета светли, на Петя подобни.
Шевцова Любов, Космодемянская
Зоя, други.
Зоя, Люба, Громова Уляна - руските
девойки,
Които - не предадоха рода свой, своята
Родина, вождът светъл – Сталин.

Отидоха си те в годишна възраст
Съща, кат на наш‘та Петя.

Цветенца дъхави, чисти, ароматни
На пролетта са те – но и жрици
Също, магьосници, които
Викат други времена, и ще
Те още донесат за нас нови дни
И други - нови още времена.

На Велес сега е време и епоха, бог,
Стихове и песни що обича.
Пътешествия, разходки.

Ден е днес – април 25-ти
Ден на Паршек, Иванов, закаления
човек руски, старец, бог -
Празник и на хълма вечен
Руски-украински – Чувилкин бугор.
Духът Велесов носи Паршек.
Да почитат учил хората е той –
Да общуват натурално, телесно
С вода природна, с реки и езера.
Въздухът да дишат със старание,
По Земята босички да ходят,
хората да поздравяват,
Скромно да помагат.

„Смирено лунапаркът си отива,
отнася светлини и светъл смях
и морската градина става сива,
по-сива и от вихърния прах...“

Стиховете на Петя са наслада
За душата, радост за духа.
Певци, певици наши от България
Ги пеят - и така ще бъде още
Дълго време!

С романтичния Вапцаров,
С на Петя, песни-стихове
Живее Лесничея и пее свои
Си, малко други песни –
За да ги пеят после други хора.

Ура

Лесничея