Петък е, на майсторите ден е
Петък е, на майсторите ден е.
Тостерът ми бълва черен дим.
Как пък да се случи все на мене,
някакъв дефект – непоправим?
От английската закуска, вкусна,
ми остана голият ми чай.
Ако електриката ме друсне,
ще закусвам с ангелите май.
Черен дим се стеле тихо вкъщи
под тавана спира, на валма̀,
но в лицето – черен Петър същи,
търся пак повредата сама.
Вън е мокро, дъждовито, тъмно...
Думите обидни не пестя.
Пустият му тостер, ако гръмне,
седмото небе ще посетя.
Толкова изтънчена кокона,
кой до днес видял е и то тук?
Май ще ми приседне Албиона,
ще закусвам сито мръвки с лук.
Петък е, на майсторите ден е
и ще чистя дълго, и без срок,
та дано кратуната ми вдене,
да не смесва дим, вода и ток.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Хубаво е, Наде! Петъчно-майсторски!