didislava (Дидислава)
125 1572
31.08.2006 г., 1:26 ч.

ПИАНО 

  Поезия
632 0 6

Бе във дрямка черното пиано,

и клавишите стърчаха отегчено,

нотите – старателно прибрани

в школите, с корици похабени...

Спи...

тъгува...

спомени изплуват...

спомени за две ръце неспирни,

чиито пръсти шеметно танцуват

леейки мелодии ефирни...

Имаше живот в това пиано,

можеше до сълзи чак да трогне,

да извайва чувства преживяни,

нежни, по-лирични или огнени...

Спи...

бленува...

дишайки копнежно

за ръцете, вдъхващи му сили ,

пръскащи наоколо надежда,

ноти и клавиши покорили...

Но... се стресна, някой близо седна...

плахи и несръчни две ръчички...

плавно нижат звуците поредни

до, ре, ми ... сякаш чете на срички...

Събуди се, лъскаво пиано,

Сърчицето детско те обича...

Усмихни се и свири...

Фа, сол, ла, си ...

 
30.08.2006

© Дидислава Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??