ПИАНО
Бе във дрямка черното пиано,
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
тъгува...
спомени изплуват...
спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано,
можеше до сълзи чак да трогне,
да извайва чувства преживяни,
нежни, по-лирични или огнени...
Спи...
бленува...
дишайки копнежно
за ръцете, вдъхващи му сили ,
пръскащи наоколо надежда,
ноти и клавиши покорили...
Но... се стресна, някой близо седна...
плахи и несръчни две ръчички...
плавно нижат звуците поредни
до, ре, ми ... сякаш чете на срички...
Събуди се, лъскаво пиано,
Сърчицето детско те обича...
Усмихни се и свири...
Фа, сол, ла, си ...
30.08.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дидислава Всички права запазени
