Бе във дрямка черното пиано,
и клавишите стърчаха отегчено,
нотите – старателно прибрани
в школите, с корици похабени...
Спи...
тъгува...
спомени изплуват...
спомени за две ръце неспирни,
чиито пръсти шеметно танцуват
леейки мелодии ефирни...
Имаше живот в това пиано,
можеше до сълзи чак да трогне, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up