5.12.2007 г., 10:15

Пиедестали разни...

884 0 10

ПИЕДЕСТАЛИ РАЗНИ...

Защо ли хората един на друг се мазнят,
защо ли се усмихват те насила?
Хвалебствия, пиедестали разни
за противните им те издигат.

От страх ли? Вероятно...
да не би със същото да им отвърнат
и сетне ужаса е... необятен,
ами, ако ме целунат и прегърнат?!...

Така оплетени във собствените грешки,
изгубени във свойто лицемерие,
облечени в ласкателните дрешки,
опитваме се да внушим доверие...

Но, сами на себе си не вярваме
в очакване - поредните ласкателства,
и като слепи тъмното обарваме,
нечесни, а боим се от предателства.

И, ако се възправиш срещу нечия некадърност,
и с презрение повдигнеш веждата,
ще кажат някои: "О, дързост,
недей, убиваш му надеждата!..."

Ами, ако надеждата отдавна в него мъртва е?!
Ами, ако никога не я е имало?!
Колкото да сучеш и увърташ,
тя, все едно... ще си остане минало...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Желязков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Явно и ти си алергичен към малките човечета с големи амбиции.
    Аплодирам те за това,че си точно такъв!!!
  • Аз наистина вярвам в тази си позиция!!!
  • Истинско, силна житейска мъдрост.
    Браво!
    С обич, поете.
  • Браво за прекрасно описаната грозна действителност!
    Преминал си през всички кръгове на човешкото безчовечие и си стигнал до мъртвите мечти и надежди!
    Животът не е сложен - ние сме сложните! Той не се променя, а хората все се мъчат да го променят с подлезурство и лъжи!
    Супер е!
    Имам си любима фраза, която си повтарям винаги: "Не осъществявай всичките си мечти на 100%! Остави си поне една несбъдната, за която ще си струва да продължаваш да живееш!"
  • ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...